16 oct 2007, 14:19

Кутийка кибрит

  Poesía
1.3K 0 2
     Кибритена кутийка

Казват - нашата душа кутийка кибритена била
и вътре клечките стоят
и чакат с плама свой сърцето да озарят -
живота наш с лекота да преобразят.

И ето, ти се появи,
усещам сърцето ми тупти.
Полъхът ти нежен и твойта топлина направиха така,
че в мене клечка бързо запламтя.
"Обичам те!" - шептя ти аз,
"Обичам те!" казва и твоят глас.

Клечката гори и не спира,
но сърцето ми се свива,
защото ти клечката запали,
но мене бързо изостави.

Минава време и душата губи свойта жар,
щом го няма небесния ти чар,
но кутийката стои и чака
нова клечка да разсее мрака!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добро е!
  • Това с кутийката кибритми е любим мотив..ако мога така да го нарекаНапомни ми за Недялко ЙордановПродължавай така двуличнико:>нищо лично и обидно:>така си ви наричамОбичай думите!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...