16 окт. 2007 г., 14:19

Кутийка кибрит

1.3K 0 2
     Кибритена кутийка

Казват - нашата душа кутийка кибритена била
и вътре клечките стоят
и чакат с плама свой сърцето да озарят -
живота наш с лекота да преобразят.

И ето, ти се появи,
усещам сърцето ми тупти.
Полъхът ти нежен и твойта топлина направиха така,
че в мене клечка бързо запламтя.
"Обичам те!" - шептя ти аз,
"Обичам те!" казва и твоят глас.

Клечката гори и не спира,
но сърцето ми се свива,
защото ти клечката запали,
но мене бързо изостави.

Минава време и душата губи свойта жар,
щом го няма небесния ти чар,
но кутийката стои и чака
нова клечка да разсее мрака!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добро е!
  • Това с кутийката кибритми е любим мотив..ако мога така да го нарекаНапомни ми за Недялко ЙордановПродължавай така двуличнико:>нищо лично и обидно:>така си ви наричамОбичай думите!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...