Oct 16, 2007, 2:19 PM

Кутийка кибрит

  Poetry
1.3K 0 2
     Кибритена кутийка

Казват - нашата душа кутийка кибритена била
и вътре клечките стоят
и чакат с плама свой сърцето да озарят -
живота наш с лекота да преобразят.

И ето, ти се появи,
усещам сърцето ми тупти.
Полъхът ти нежен и твойта топлина направиха така,
че в мене клечка бързо запламтя.
"Обичам те!" - шептя ти аз,
"Обичам те!" казва и твоят глас.

Клечката гори и не спира,
но сърцето ми се свива,
защото ти клечката запали,
но мене бързо изостави.

Минава време и душата губи свойта жар,
щом го няма небесния ти чар,
но кутийката стои и чака
нова клечка да разсее мрака!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добро е!
  • Това с кутийката кибритми е любим мотив..ако мога така да го нарекаНапомни ми за Недялко ЙордановПродължавай така двуличнико:>нищо лично и обидно:>така си ви наричамОбичай думите!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...