Oct 16, 2007, 2:19 PM

Кутийка кибрит

  Poetry
1.3K 0 2
     Кибритена кутийка

Казват - нашата душа кутийка кибритена била
и вътре клечките стоят
и чакат с плама свой сърцето да озарят -
живота наш с лекота да преобразят.

И ето, ти се появи,
усещам сърцето ми тупти.
Полъхът ти нежен и твойта топлина направиха така,
че в мене клечка бързо запламтя.
"Обичам те!" - шептя ти аз,
"Обичам те!" казва и твоят глас.

Клечката гори и не спира,
но сърцето ми се свива,
защото ти клечката запали,
но мене бързо изостави.

Минава време и душата губи свойта жар,
щом го няма небесния ти чар,
но кутийката стои и чака
нова клечка да разсее мрака!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добро е!
  • Това с кутийката кибритми е любим мотив..ако мога така да го нарекаНапомни ми за Недялко ЙордановПродължавай така двуличнико:>нищо лично и обидно:>така си ви наричамОбичай думите!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...