Събрала съм в кутия от обувки

         писмата на децата си.

         В тях пишат "хиляди целувки"

         и ми разкриват сърцата си.

         О ,как обичам да ги препрочитам,

         все плача си или се смея.

        Със граматични грешки са,но предпочитам

        ги така,да ги захвърля не смея.

         В много от тях има нарисувани ръчички,

         целувам ги със сърце отмаляло.

         Напомнят ми за отлетелите птички,

         Живота си виждам като в огледало.