29 июн. 2021 г., 12:37

Кутия от обувки

399 1 0

 

 

         Събрала съм в кутия от обувки

         писмата на децата си.

         В тях пишат "хиляди целувки"

         и ми разкриват сърцата си.

 

         О ,как обичам да ги препрочитам,

         все плача си или се смея.

        Със граматични грешки са,но предпочитам

        ги така,да ги захвърля не смея.

 

         В много от тях има нарисувани ръчички,

         целувам ги със сърце отмаляло.

         Напомнят ми за отлетелите птички,

         Живота си виждам като в огледало.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Кърклисийска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...