Събрала съм в кутия от обувки
писмата на децата си.
В тях пишат "хиляди целувки"
и ми разкриват сърцата си.
О ,как обичам да ги препрочитам,
все плача си или се смея.
Със граматични грешки са,но предпочитам
ги така,да ги захвърля не смея.
В много от тях има нарисувани ръчички,
целувам ги със сърце отмаляло.
Напомнят ми за отлетелите птички,
Живота си виждам като в огледало.
© Лидия Кърклисийска All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
