16 mar 2023, 11:00

Кварталната клошарка 

  Poesía » Filosófica
241 3 10

 

 

Клошарката в квартала със усмивка

припява тихо песничка една.

Количката си с натурии тика,

загърбила и грижи, и тъга.

Тя винаги учтиво поздравява.

На всекиго подава с плам ръка.

Макар различна, с радост приютява

слънцето... в нерадостна съдба.

В кошовете препълнени с отпадък

наднича любопитно и със страст.

Открила къшей хлебец за награда

със ближните споделя го без страх,

с последвалите я другари верни,

най-искрените... с четири крака,

които чрез очи си благодарни 

даряват я най-щедро с любовта.

Кварталната клошарка неизменно

свирукащта си в студ и в пек, в мъгла...

отхвърлила е мислите надменни,

но Бог приела в чистата душа. 

 

16.03.2023

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Красиво е, безметежно. Аз обаче винаги съм си представял кошарките и кошарите като едни от най-заетите хора. Натоварени с проблемите на целият свят които са ги прегърбили и привели до земята. В моят свят клошарите носят най-тежкото бреме -- бремето на спомените, които никога не ги напускат а като безбройна челяд се въртят около тях и всеки спомен иска нещо. А те, кошарите дават и се раздават, не са от тези хора дето могат да откажат дори и на най-дребното споменче подобаващото внимание и грижа. Затова някак си все не смогват да угодят на настоящето...
  • Харесва ми! Мило, трогателно, докосващо...
  • Благодаря ти, Юри!
  • Хубаво е, Таня! 👍
  • Благодаря ти, Валка!
  • Чудесно е Танче!
  • Благодаря, Нина! Има и такива хора, които въпреки тежката си съдба, запазват доброто в себе си.
  • Много е хубаво, Таня!
  • Да, най-важното е поне за някого да сме полезни и да получаваме безусловна обич! Благодаря ти!
  • Трогателно.
    Поне безрезервно някой я обича.
    Поздравявам те.
Propuestas
: ??:??