Кварталната клошарка
Клошарката в квартала със усмивка
припява тихо песничка една.
Количката си с натурии тика,
загърбила и грижи, и тъга.
Тя винаги учтиво поздравява.
На всекиго подава с плам ръка.
Макар различна, с радост приютява
слънцето... в нерадостна съдба.
В кошовете препълнени с отпадък
наднича любопитно и със страст.
Открила къшей хлебец за награда
със ближните споделя го без страх,
с последвалите я другари верни,
най-искрените... с четири крака,
които чрез очи си благодарни
даряват я най-щедро с любовта.
Кварталната клошарка неизменно
свирукащта си в студ и в пек, в мъгла...
отхвърлила е мислите надменни,
но Бог приела в чистата душа.
16.03.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
