Квартално
Не мисли, че не знам, че това съществуване
няма никакъв смисъл. И сме само герои.
Ти отсреща стоиш. Аз отвътре те чувствам.
И се питам дали ще ни срещне завоя.
Във червено премигвам всеки ден, всяка сутрин,
щом ме види, добър, точно там светофара.
Тогава си мисля - този рай е прекръстен
на една малка улица, скрита в квартала,
дето всички съседи се познават до болка.
И разказват света си все там в асансьора,
гледат петунии във сандък на балкона
и в антрето им няма нито кътче за спомени.
А пък аз съм такава - всичко все ще запомня.
Тези спомени пак ще събудят умората,
ще довършат съня, със сърцето ще спорят
и кажи после кой във душата е ровил.
Но аз съм от тези - предпочелите стълбите.
В кръговрата със тях все си сменяме ролите.
Нямам общо с дъжда, нито нещо със локвите.
И ужасно ми липсват керемидени покриви.
А и вместо петунии, си отглеждам звезди.
На балкона съм само когато се стъмни.
Ти отсреща стоиш - всеки дъжд уловил.
И мечтите ми често преброяваш на пръсти.
Затова в този пъзел, във тази мозайка,
нямам избор, освен да те чакам на ъгъла.
Всички шумове просто ухото ми драскат.
А пък ти, междублоков, си моето чудо.
© Ем Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хубав стих!С поздравления!
-
Благодаря ви!
-
Комай ангели с устни
във Душата са ровили...
Без да щем, но пропускаме
толкоз често завоя
там, зад който ни чака
ден след ден -неотменно
и се врича в нас някой си
и проклина наверно
Тя си тръгва разплакана,
Той-облича се в черно-
и измръзват от чакане-
като стара латерна...
А към тях иде Лятото
с тихи стъпки наверно
и по плажа -съдбата им
под вълните разпенени
се отмива и с крясъци
чайки литват от кея...
-
" А пък ти, междублоков, си моето чудо." !!!
-
... всички шумове ушите ни драскат... но са малко тези, които рисуват безкрая... щрихи...
-
Нека твоето поетично и обично сърце ражда такава поезия: дето отглежда звезди, за да ни топлят и светят по нощите...Бъди, Талисманче! Винаги ще идвам при теб, причините много. Барона
-
пишеш интересно (:
-
Хареса ми !
-
Страхотно е, Еми!
-
"Не мисли, че не знам, че това съществуване
няма никакъв смисъл. И сме само герои."
Началото ми е супер близко. А стихотворението е много хубаво и зряло. Браво! -
Браво!
-
това ти стихотворение е прекрасно!
-
Красота, свежест и искреност струи от тези стихове! Прочетох ги с удоволствие! Браво!
-
Благодаря,че сте тук!
Ростислав,коментари като твоите са ми нужни! -
"Квартален пъзел" е подходящото заглавие,защото темата е малко поразмита и трябваше да препрочитам за да я схвана...
-
Благодаря!
-
Чудесен стих,Еми!
Браво ти! -
Да..
-
!!!
-
Отглеждаш звезди и в нас...Благодаря ти, Мъниче, че ни светиш...
-
-
Благодаря, че прочетохте!
Нели,наистина съм на 17 Радвам се, че се върна!
Прав си, Тома...Добре че знам какво е небето в провинцията,обсипано с безброй звезди,че тук никакви ги няма -
Отново се върнах и още повече ми хареса!
-
Уникално е! Много харесвам начина ти на писане, а и идите ти. Поздрави! (:
-
Невероятен стих!
-
Избрах си това:
"А и вместо петунии, си отглеждам звезди.
На балкона съм само когато се стъмни."
Твоите с какво ги поливаш, Еми? -
Добро е, Еми!
Само дето май (а и юни) не са много звездите над София... -
Ако наистина си на седемнадесет, за годините си пишеш добре. Имаш образно мислене и някои интересни находки. Само поработи още мъничко върху ритъма и римата и ще стане супер. Поздрави!
-
А и вместо петунии, си отглеждам звезди.
На балкона съм само когато се стъмни.
Ти отсреща стоиш - всеки дъжд уловил.
И мечтите ми често преброяваш на пръсти.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
