lips_of_angels (Ем)
164 5067
4.05.2010 г., 10:41 ч.

Квартално 

  Поезия
1675 0 29

Не мисли, че не знам, че това съществуване

няма никакъв смисъл. И сме само герои.

Ти отсреща стоиш. Аз отвътре те чувствам.

И се питам дали ще ни срещне завоя.

 

Във червено премигвам всеки ден, всяка сутрин,

щом ме види,  добър, точно там светофара.

Тогава си мисля - този рай е прекръстен

на една малка улица, скрита в квартала,

 

дето всички съседи се познават до болка.

И разказват света си все там в асансьора,

гледат петунии във сандък на балкона

и в антрето им няма нито кътче за спомени.

 

А пък аз съм такава - всичко все ще запомня.

Тези спомени пак ще събудят умората,

ще довършат съня, със сърцето ще спорят

и кажи после кой във душата е ровил.

 

Но аз съм от тези - предпочелите стълбите.

В кръговрата със тях все си сменяме ролите.

Нямам общо с дъжда, нито нещо със локвите.

И ужасно ми липсват керемидени покриви.

 

А и вместо петунии, си отглеждам звезди.

На балкона съм само когато се стъмни.

Ти отсреща стоиш - всеки дъжд уловил.

И мечтите ми често преброяваш на пръсти.

 

Затова в този пъзел, във тази мозайка,

нямам избор, освен да те чакам на ъгъла.

Всички шумове просто ухото ми драскат.

А пък ти, междублоков, си моето чудо.

© Ем Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав стих!С поздравления!
  • Благодаря ви!
  • Комай ангели с устни
    във Душата са ровили...
    Без да щем, но пропускаме
    толкоз често завоя
    там, зад който ни чака
    ден след ден -неотменно
    и се врича в нас някой си
    и проклина наверно

    Тя си тръгва разплакана,
    Той-облича се в черно-
    и измръзват от чакане-
    като стара латерна...

    А към тях иде Лятото
    с тихи стъпки наверно
    и по плажа -съдбата им
    под вълните разпенени
    се отмива и с крясъци
    чайки литват от кея...







  • " А пък ти, междублоков, си моето чудо." !!!
  • ... всички шумове ушите ни драскат... но са малко тези, които рисуват безкрая... щрихи...
  • Нека твоето поетично и обично сърце ражда такава поезия: дето отглежда звезди, за да ни топлят и светят по нощите...Бъди, Талисманче! Винаги ще идвам при теб, причините много. Барона
  • пишеш интересно (:
  • Хареса ми !
  • Страхотно е, Еми!
  • "Не мисли, че не знам, че това съществуване

    няма никакъв смисъл. И сме само герои."

    Началото ми е супер близко. А стихотворението е много хубаво и зряло. Браво!
  • Браво!
  • това ти стихотворение е прекрасно!
  • Красота, свежест и искреност струи от тези стихове! Прочетох ги с удоволствие! Браво!
  • Благодаря,че сте тук!
    Ростислав,коментари като твоите са ми нужни!
  • "Квартален пъзел" е подходящото заглавие,защото темата е малко поразмита и трябваше да препрочитам за да я схвана...
  • Благодаря!
  • Чудесен стих,Еми!
    Браво ти!
  • Да..
  • !!!
  • Отглеждаш звезди и в нас...Благодаря ти, Мъниче, че ни светиш...
  • Благодаря, че прочетохте!
    Нели,наистина съм на 17 Радвам се, че се върна!
    Прав си, Тома...Добре че знам какво е небето в провинцията,обсипано с безброй звезди,че тук никакви ги няма
  • Отново се върнах и още повече ми хареса!
  • Уникално е! Много харесвам начина ти на писане, а и идите ти. Поздрави! (:
  • Невероятен стих!
  • Избрах си това:
    "А и вместо петунии, си отглеждам звезди.
    На балкона съм само когато се стъмни."
    Твоите с какво ги поливаш, Еми?
  • Добро е, Еми!
    Само дето май (а и юни) не са много звездите над София...
  • Ако наистина си на седемнадесет, за годините си пишеш добре. Имаш образно мислене и някои интересни находки. Само поработи още мъничко върху ритъма и римата и ще стане супер. Поздрави!
  • А и вместо петунии, си отглеждам звезди.
    На балкона съм само когато се стъмни.
    Ти отсреща стоиш - всеки дъжд уловил.
    И мечтите ми често преброяваш на пръсти.

Предложения
: ??:??