Не мисли, че не знам, че това съществуване
няма никакъв смисъл. И сме само герои.
Ти отсреща стоиш. Аз отвътре те чувствам.
И се питам дали ще ни срещне завоя.
Във червено премигвам всеки ден, всяка сутрин,
щом ме види, добър, точно там светофара.
Тогава си мисля - този рай е прекръстен
на една малка улица, скрита в квартала,
дето всички съседи се познават до болка.
И разказват света си все там в асансьора,
гледат петунии във сандък на балкона
и в антрето им няма нито кътче за спомени. ...