5 abr 2016, 0:38  

Къде...?!

779 0 3

 

Къде...?!

 

 

Понякога искам да чувствам неща,

които се оказва, че не са истина,

но страха ми - да те забравя

или пък без тебе да попадна

в черна дупка и да не умра,

да не мога пак да се преродя-

ме кара да се събудя и теб до мен

отново да видя - как ти си си ти...!

 

И сега знам, че ако отново се случи

да затворя очи, то ще бъде с теб!

И че ако нещо за малко ни раздели

в едно време и живот ще се търсим...

и болката и растоянието ще са нищо,

защото аз ще те помня, точно така

както те виждам сега, какъвто си винаги-

ще помня как се усмихваш отблизо и от далече

ще помня, че не се сбогуваме, а се посрещаме...!

 

Сега, любими разкажи ми за себе си отново...-

Къде беше докато мен ме нямаше тук и сега?...

Миналото е без значение, да се опознаем пак!

Къде беше? Къде си сега? На къде ще вървим?

Къде беше целувката, която ни излезе солена?

Къде беше прегръдката, която ни разплака?

 

Къде е кошмарът, който не ти позволява да спиш,

аз ще го изгоня и в себе си ще го приема...!

Вече не си сам! Къде бях аз - не знам!

Но това да не съм до теб бе самата смърт!

 

Къде беше? Къде си сега? На къде ще вървим?

Къде беше?! Къде бях аз, любими?! Кажи ми...?

„Но вече си с мен! Няма значение...”-казваш ти.

 

Вече няма на тъмнината без теб да се предам...

Но и да се случва пак и пак, винаги ще те търся!

И някъде във времето на нашето място ще се намерим...!

 

Никога не спирай да мечтаеш! Както ти ме научи!

И ако случайно не знаеш и ти къде си бил...?-

Няма значение – наново ще започнем!

И както винаги, ще живеем живота си,

създавайки го отново със любов - миг по миг...!

 

И никога няма пак да се отдалеча от теб,

Защото ти си навсякъде във мен – във сънищата

и във истината и е невъзможно да остана без теб...-

Където и да съм, ще чуя вика ти – как ме търсиш...?!

Как ще направим всичко да се върнем у дома...?!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...