5 abr 2016, 0:38  

Къде...?!

772 0 3

 

Къде...?!

 

 

Понякога искам да чувствам неща,

които се оказва, че не са истина,

но страха ми - да те забравя

или пък без тебе да попадна

в черна дупка и да не умра,

да не мога пак да се преродя-

ме кара да се събудя и теб до мен

отново да видя - как ти си си ти...!

 

И сега знам, че ако отново се случи

да затворя очи, то ще бъде с теб!

И че ако нещо за малко ни раздели

в едно време и живот ще се търсим...

и болката и растоянието ще са нищо,

защото аз ще те помня, точно така

както те виждам сега, какъвто си винаги-

ще помня как се усмихваш отблизо и от далече

ще помня, че не се сбогуваме, а се посрещаме...!

 

Сега, любими разкажи ми за себе си отново...-

Къде беше докато мен ме нямаше тук и сега?...

Миналото е без значение, да се опознаем пак!

Къде беше? Къде си сега? На къде ще вървим?

Къде беше целувката, която ни излезе солена?

Къде беше прегръдката, която ни разплака?

 

Къде е кошмарът, който не ти позволява да спиш,

аз ще го изгоня и в себе си ще го приема...!

Вече не си сам! Къде бях аз - не знам!

Но това да не съм до теб бе самата смърт!

 

Къде беше? Къде си сега? На къде ще вървим?

Къде беше?! Къде бях аз, любими?! Кажи ми...?

„Но вече си с мен! Няма значение...”-казваш ти.

 

Вече няма на тъмнината без теб да се предам...

Но и да се случва пак и пак, винаги ще те търся!

И някъде във времето на нашето място ще се намерим...!

 

Никога не спирай да мечтаеш! Както ти ме научи!

И ако случайно не знаеш и ти къде си бил...?-

Няма значение – наново ще започнем!

И както винаги, ще живеем живота си,

създавайки го отново със любов - миг по миг...!

 

И никога няма пак да се отдалеча от теб,

Защото ти си навсякъде във мен – във сънищата

и във истината и е невъзможно да остана без теб...-

Където и да съм, ще чуя вика ти – как ме търсиш...?!

Как ще направим всичко да се върнем у дома...?!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...