Къде...?!

Понякога искам да чувствам неща,

които се оказва, че не са истина,

но страха ми - да те забравя

или пък без тебе да попадна

в черна дупка и да не умра,

да не мога пак да се преродя-

ме кара да се събудя и теб до мен

отново да видя - как ти си си ти...!

И сега знам, че ако отново се случи

да затворя очи, то ще бъде с теб!

И че ако нещо за малко ни раздели

в едно време и живот ще се търсим...

и болката и растоянието ще са нищо,

защото аз ще те помня, точно така

както те виждам сега, какъвто си винаги-

ще помня как се усмихваш отблизо и от далече

ще помня, че не се сбогуваме, а се посрещаме...!

Сега, любими разкажи ми за себе си отново...-

Къде беше докато мен ме нямаше тук и сега?...

Миналото е без значение, да се опознаем пак!

Къде беше? Къде си сега? На къде ще вървим?

Къде беше целувката, която ни излезе солена?

Къде беше прегръдката, която ни разплака?

Къде е кошмарът, който не ти позволява да спиш,

аз ще го изгоня и в себе си ще го приема...!

Вече не си сам! Къде бях аз - не знам!

Но това да не съм до теб бе самата смърт!

Къде беше? Къде си сега? На къде ще вървим?

Къде беше?! Къде бях аз, любими?! Кажи ми...?

„Но вече си с мен! Няма значение...”-казваш ти.

Вече няма на тъмнината без теб да се предам...

Но и да се случва пак и пак, винаги ще те търся!

И някъде във времето на нашето място ще се намерим...!

Никога не спирай да мечтаеш! Както ти ме научи!

И ако случайно не знаеш и ти къде си бил...?-

Няма значение – наново ще започнем!

И както винаги, ще живеем живота си,

създавайки го отново със любов - миг по миг...!

И никога няма пак да се отдалеча от теб,

Защото ти си навсякъде във мен – във сънищата

и във истината и е невъзможно да остана без теб...-

Където и да съм, ще чуя вика ти – как ме търсиш...?!

Как ще направим всичко да се върнем у дома...?!