16 nov 2020, 14:21

Къде е?

  Poesía
408 8 10

Израстна самó, на високото,
отникъде вятър с крила
довя го и, сбъркал посоката,
го пусна, на гола скала.

 

Орлите, в летежа залисани,
дори и не сведоха взор.
Хм, цветенце бяло, орисано,
сред бури да търси простор.

 

Усмихна се майчински голата,
скалиста, обветрена плът.
На! Впий крехки корени, моля те!
Парченце, от Млечния път.

 

И цъфна, напук в самотата си
и майка Балканът му бе.
Поеше го нощем - с душата си,
безкрайно и волно небе.

 

Дори и веднъж да го зърнете,
в душата ви блесват лъчи.
Прегръща, самó непрегърнато.
Къде е? Балканът мълчи...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Твоя стих, Наде ми напомни подобен от Станка Пенчева "Скала"...Как незнаен вятър довял малко семенце и то поникнало, разцъфнало, но малко поживяло и умряло, защото " не дала му тя малко топлина и нито капчица една..." А твоята скала е по- майчина и защо ми се струва по описание това цветенце да е еделвайс?....Той расте на високо и трудно се намира....
  • Благодаря, Бени!
  • Как чудно си го нарисувала, Наде!...
  • Благодаря, приятели!
  • Хубаво - нежност, красота, някаква загадъчност в образността.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...