Patrizzia (Надежда Ангелова)
2054 18123
16 nov 2020, 14:21

Къде е? 

  Poesía
253 8 11

Израстна самó, на високото,
отникъде вятър с крила
довя го и, сбъркал посоката,
го пусна, на гола скала.

 

Орлите, в летежа залисани,
дори и не сведоха взор.
Хм, цветенце бяло, орисано,
сред бури да търси простор.

 

Усмихна се майчински голата,
скалиста, обветрена плът.
На! Впий крехки корени, моля те!
Парченце, от Млечния път.

 

И цъфна, напук в самотата си
и майка Балканът му бе.
Поеше го нощем - с душата си,
безкрайно и волно небе.

 

Дори и веднъж да го зърнете,
в душата ви блесват лъчи.
Прегръща, самó непрегърнато.
Къде е? Балканът мълчи...

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Твоя стих, Наде ми напомни подобен от Станка Пенчева "Скала"...Как незнаен вятър довял малко семенце и то поникнало, разцъфнало, но малко поживяло и умряло, защото " не дала му тя малко топлина и нито капчица една..." А твоята скала е по- майчина и защо ми се струва по описание това цветенце да е еделвайс?....Той расте на високо и трудно се намира....
  • Благодаря, Бени!
  • Как чудно си го нарисувала, Наде!...
  • Благодаря, приятели!
  • Хубаво - нежност, красота, някаква загадъчност в образността.
  • Има много топлинка и надежда в стиха. И колко е хубава тази вяра, че някъде Го има...Поздравче!
  • ❤️
  • Благодаря!
  • Много е хубаво Наде!
    Обичам поезията ти!
  • Красеее, къде ме върна...Да, но с бодли, рога и балканска твърдост, ще опазя бялото цвете.
  • Ехооо - Стъклено сърце или lost inside "Парченце, от Млечния път."!
    https://www.youtube.com/watch?v=NbdRLyixJpc&feature=youtu.be
Propuestas
: ??:??