Къде е?
Израстна самó, на високото,
отникъде вятър с крила
довя го и, сбъркал посоката,
го пусна, на гола скала.
Орлите, в летежа залисани,
дори и не сведоха взор.
Хм, цветенце бяло, орисано,
сред бури да търси простор.
Усмихна се майчински голата,
скалиста, обветрена плът.
На! Впий крехки корени, моля те!
Парченце, от Млечния път.
И цъфна, напук в самотата си
и майка Балканът му бе.
Поеше го нощем - с душата си,
безкрайно и волно небе.
Дори и веднъж да го зърнете,
в душата ви блесват лъчи.
Прегръща, самó непрегърнато.
Къде е? Балканът мълчи...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Твоя стих, Наде ми напомни подобен от Станка Пенчева "Скала"...Как незнаен вятър довял малко семенце и то поникнало, разцъфнало, но малко поживяло и умряло, защото " не дала му тя малко топлина и нито капчица една..." А твоята скала е по- майчина и защо ми се струва по описание това цветенце да е еделвайс?....Той расте на високо и трудно се намира....
-
Благодаря, Бени!
-
Как чудно си го нарисувала, Наде!...
-
Благодаря, приятели!
-
Хубаво - нежност, красота, някаква загадъчност в образността.
-
Има много топлинка и надежда в стиха. И колко е хубава тази вяра, че някъде Го има...Поздравче!
-
❤️
-
Благодаря!
-
Много е хубаво Наде!
Обичам поезията ти! -
Красеее, къде ме върна...Да, но с бодли, рога и балканска твърдост, ще опазя бялото цвете.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
