Къде е?
Израстна самó, на високото,
отникъде вятър с крила
довя го и, сбъркал посоката,
го пусна, на гола скала.
Орлите, в летежа залисани,
дори и не сведоха взор.
Хм, цветенце бяло, орисано,
сред бури да търси простор.
Усмихна се майчински голата,
скалиста, обветрена плът.
На! Впий крехки корени, моля те!
Парченце, от Млечния път.
И цъфна, напук в самотата си
и майка Балканът му бе.
Поеше го нощем - с душата си,
безкрайно и волно небе.
Дори и веднъж да го зърнете,
в душата ви блесват лъчи.
Прегръща, самó непрегърнато.
Къде е? Балканът мълчи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
