13 dic 2006, 0:53

Къде е?

  Poesía
614 0 0
В моите очи
прогледна ти
съдната вина
и стопи се в прахта
като пролетна роса.

В моите коси
представи си
свободните орли
и разби се в скали
като нощни вълни.

Дългата игра
изтощи те да смъртта.
На прага на таз врата
ти смееш с цялата си душа.

Старата лъжа
изтри името ти от света.
Прикривайки гнева,
ти смути се от своята тъга.

Къде избяга твоята самота,
която разплаква толкова сърца?

Къде остави своите сълзи,
които пълниха толкова реки?

Къде зарови своите мечти,
Които омагьосваха толкова глави?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...