В моите очи
прогледна ти
съдната вина
и стопи се в прахта
като пролетна роса.

В моите коси
представи си
свободните орли
и разби се в скали
като нощни вълни.

Дългата игра
изтощи те да смъртта.
На прага на таз врата
ти смееш с цялата си душа.

Старата лъжа
изтри името ти от света.
Прикривайки гнева,
ти смути се от своята тъга.

Къде избяга твоята самота,
която разплаква толкова сърца?

Къде остави своите сълзи,
които пълниха толкова реки?

Къде зарови своите мечти,
Които омагьосваха толкова глави?