26 sept 2007, 11:35

Къде е любовта

  Poesía
1.3K 0 12
И гръм разцепи черното небе...
И студ разкъса клетото сърце...
Защо и болката така расте?
Къде е любовта? Къде?
Потъна в тъмен гроб и тя...
И падна, може би, сълза...
А може би не бе една
и много сълзи мокреха нощта.
И плачеше като дете,
прикрило в тъмнина лице,
едно обичащо сърце,
на спомена във грозните ръце...
И в миг отрони се звезда
от небосвода през нощта...
И тихичко сърцето пожела
да се завърне любовта...
              Къде е тя? Къде е тя?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Михалева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не мисли ,че ще я намериш днес и сега.Понякога човек я открива бързо,но понякога извървява дълъг път към нея.А на всеки ъгъл ни дебнат лъжите,илюзиите,съжалението,страстта...които много често слагат маските на любовта.Понякога ние усещаме ,че е така...но продължаваме и не искаме да им свалим маските...може би защото и ние сме с маска.Приятно пътуване по пътя на любовта и не страдай ако не я откриеш веднага,защото пътя на любовта е и пътя на себепознанието.
    Поздравления за хубавия стих и очаквам още.Харесва ми твоя стил и енергията, с която зареждат стиховете ти.Успех!
  • Любовта ли?Тя е в душата ти!
  • Там! Тя е някъде там!
    Със сърце ще я откриеш,
    в тяло ти ще я попиеш
    и когато ти се случи
    стих ще се получи.

    Поздрав!
  • Хубав обичен стих.
    От него струи младост и обич.
  • Ей, много ви благодаря! Прегръщам ви!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...