И гръм разцепи черното небе... И студ разкъса клетото сърце... Защо и болката така расте? Къде е любовта? Къде? Потъна в тъмен гроб и тя... И падна, може би, сълза... А може би не бе една и много сълзи мокреха нощта. И плачеше като дете, прикрило в тъмнина лице, едно обичащо сърце, на спомена във грозните ръце... И в миг отрони се звезда от небосвода през нощта... И тихичко сърцето пожела да се завърне любовта... Къде е тя? Къде е тя?
Не мисли ,че ще я намериш днес и сега.Понякога човек я открива бързо,но понякога извървява дълъг път към нея.А на всеки ъгъл ни дебнат лъжите,илюзиите,съжалението,страстта...които много често слагат маските на любовта.Понякога ние усещаме ,че е така...но продължаваме и не искаме да им свалим маските...може би защото и ние сме с маска.Приятно пътуване по пътя на любовта и не страдай ако не я откриеш веднага,защото пътя на любовта е и пътя на себепознанието.
Поздравления за хубавия стих и очаквам още.Харесва ми твоя стил и енергията, с която зареждат стиховете ти.Успех!
"И плачеше като дете,
прикрило в тъмнина лице,
едно обичащо сърце,
на спомена във грозните ръце..."
Избягай от ръцете на този спомен и си сътвори по-хубав!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздравления за хубавия стих и очаквам още.Харесва ми твоя стил и енергията, с която зареждат стиховете ти.Успех!