Къде е любовта
И студ разкъса клетото сърце...
Защо и болката така расте?
Къде е любовта? Къде?
Потъна в тъмен гроб и тя...
И падна, може би, сълза...
А може би не бе една
и много сълзи мокреха нощта.
И плачеше като дете,
прикрило в тъмнина лице,
едно обичащо сърце,
на спомена във грозните ръце...
И в миг отрони се звезда
от небосвода през нощта...
И тихичко сърцето пожела
да се завърне любовта...
Къде е тя? Къде е тя?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Михалева Всички права запазени
