26.09.2007 г., 11:35

Къде е любовта

1.3K 0 12
И гръм разцепи черното небе...
И студ разкъса клетото сърце...
Защо и болката така расте?
Къде е любовта? Къде?
Потъна в тъмен гроб и тя...
И падна, може би, сълза...
А може би не бе една
и много сълзи мокреха нощта.
И плачеше като дете,
прикрило в тъмнина лице,
едно обичащо сърце,
на спомена във грозните ръце...
И в миг отрони се звезда
от небосвода през нощта...
И тихичко сърцето пожела
да се завърне любовта...
              Къде е тя? Къде е тя?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Михалева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не мисли ,че ще я намериш днес и сега.Понякога човек я открива бързо,но понякога извървява дълъг път към нея.А на всеки ъгъл ни дебнат лъжите,илюзиите,съжалението,страстта...които много често слагат маските на любовта.Понякога ние усещаме ,че е така...но продължаваме и не искаме да им свалим маските...може би защото и ние сме с маска.Приятно пътуване по пътя на любовта и не страдай ако не я откриеш веднага,защото пътя на любовта е и пътя на себепознанието.
    Поздравления за хубавия стих и очаквам още.Харесва ми твоя стил и енергията, с която зареждат стиховете ти.Успех!
  • Любовта ли?Тя е в душата ти!
  • Там! Тя е някъде там!
    Със сърце ще я откриеш,
    в тяло ти ще я попиеш
    и когато ти се случи
    стих ще се получи.

    Поздрав!
  • Хубав обичен стих.
    От него струи младост и обич.
  • Ей, много ви благодаря! Прегръщам ви!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...