26.09.2007 г., 11:35

Къде е любовта

1.3K 0 12
И гръм разцепи черното небе...
И студ разкъса клетото сърце...
Защо и болката така расте?
Къде е любовта? Къде?
Потъна в тъмен гроб и тя...
И падна, може би, сълза...
А може би не бе една
и много сълзи мокреха нощта.
И плачеше като дете,
прикрило в тъмнина лице,
едно обичащо сърце,
на спомена във грозните ръце...
И в миг отрони се звезда
от небосвода през нощта...
И тихичко сърцето пожела
да се завърне любовта...
              Къде е тя? Къде е тя?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Михалева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не мисли ,че ще я намериш днес и сега.Понякога човек я открива бързо,но понякога извървява дълъг път към нея.А на всеки ъгъл ни дебнат лъжите,илюзиите,съжалението,страстта...които много често слагат маските на любовта.Понякога ние усещаме ,че е така...но продължаваме и не искаме да им свалим маските...може би защото и ние сме с маска.Приятно пътуване по пътя на любовта и не страдай ако не я откриеш веднага,защото пътя на любовта е и пътя на себепознанието.
    Поздравления за хубавия стих и очаквам още.Харесва ми твоя стил и енергията, с която зареждат стиховете ти.Успех!
  • Любовта ли?Тя е в душата ти!
  • Там! Тя е някъде там!
    Със сърце ще я откриеш,
    в тяло ти ще я попиеш
    и когато ти се случи
    стих ще се получи.

    Поздрав!
  • Хубав обичен стих.
    От него струи младост и обич.
  • Ей, много ви благодаря! Прегръщам ви!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...