11 may 2008, 7:57

Къде е надеждата? 

  Poesía
872 0 1

Тъма смело прегръща

света ми безкраен,

с главата надолу обръща

моя живот потаен.

 

Океан от сълзи

бурно бреговете залива,

всички досегашни мечти

с дълбока мъка пропива.

 

Гръм мощен

твърдата земя разполовява,

сън нощен

всяка сутрин в спомени остава.

 

Очи измъчени

като кръв зачервени,

навеки обречени

на лъжи и измени.

 

Две ръце,

оставени без мекота,

а едно сърце,

затънало в калта.

 

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??