Къде е надеждата?
Тъма смело прегръща
света ми безкраен,
с главата надолу обръща
моя живот потаен.
Океан от сълзи
бурно бреговете залива,
всички досегашни мечти
с дълбока мъка пропива.
Гръм мощен
твърдата земя разполовява,
сън нощен
всяка сутрин в спомени остава.
Очи измъчени
като кръв зачервени,
навеки обречени
на лъжи и измени.
Две ръце,
оставени без мекота,
а едно сърце,
затънало в калта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Всички права запазени
