Къде е надеждата?
Тъма смело прегръща
света ми безкраен,
с главата надолу обръща
моя живот потаен.
Океан от сълзи
бурно бреговете залива,
всички досегашни мечти
с дълбока мъка пропива.
Гръм мощен
твърдата земя разполовява,
сън нощен
всяка сутрин в спомени остава.
Очи измъчени
като кръв зачервени,
навеки обречени
на лъжи и измени.
Две ръце,
оставени без мекота,
а едно сърце,
затънало в калта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Все права защищены
