mislitel (Георги Каменов)
78 1.4K

5 jun 2020, 7:52

Къде е палавата моя Муза

Poesía » De humor

836 0 16

Цигара пуша на терасата

и търся вдъхновение.

Потънал съм във миг безвремие

и чакам в себе си нагласата...

Но Музата нехае и се мръщи,

не иска да ме посети,

навярно някъде лети,

а празно е без нея вкъщи...

Пък птички на дървото пеят -

Дали обаче точно те

с невинност, като на дете,

над мъките ми не се смеят?

Почти млъкнаха. Може би от срам -

прочели, че ги хванах във издънка...

Но не, отново песента им звънка

напомня ми, че аз съм тук, а те пък там.

Е, няма как да стане! Търся рими,

които крият се отлично днес от мен...

Какво пък - ех, че е прекрасен, слънчев ден -

Дали да не изтупам вън килима?

Бе май съм полудял, ще спра до тук!

Ех, жени, на вас да нямаш вяра...

Допушвам вече втората цигара

надушил в себе си... че има изневяра -

Да, явно Музата ми... днеска е при друг...

17.09.2015

Георги Каменов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mislitel (Георги Каменов)

Абе не знам, Юри, ама поне тук вече килими нема, най-много докато я чакам, да лъсна паркета 😂😋😂
Мерсаж с усмивка 🤪

2020-06-05T22:43:49+03:00
Yuri (Yuri Yovev)

Тези дни ще я откриеш, Георги! Сигурен съм! 😀

2020-06-05T22:20:45+03:00
mislitel (Георги Каменов)

А вече може и на 🥃🥃🥃 да са 😋🤪😋
Както се казва, надай се пуйете на пияна Муза 😂🥃😂
Първото си стихче написах в първи клас, когато научих буквичките 😊 А с прахосмукачката имаме невъзможна любов - тя ме гони, я бегааам 😋🤪😋
Ангелче, Иринче, мерсаж за коментарчетата, сладурани 😋🤪😋

2020-06-05T20:53:26+03:00
Иринакис (Ирина Колева)

Написах първото си стихо, докато чистех с прахосмукачката. Така чеее, на прав път си 😉
На то си го има и като теория. Спреш ли да го мислиш-идва.

2020-06-05T13:34:32+03:00
mislitel (Георги Каменов)

Добре, адаш, че е жена, не мъж, че не се знай при второто от къде и как ще дойде изненадата 😂😋😂
А за идеите, много е прав Пратчет!
Благодарско и на теб 😋😂😋

2020-06-05T12:03:49+03:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0