Jun 5, 2020, 7:52 AM

Къде е палавата моя Муза

834 0 16

 

Цигара пуша на терасата

и търся вдъхновение.

Потънал съм във миг безвремие

и чакам в себе си нагласата...

 

Но Музата нехае и се мръщи,

не иска да ме посети,

навярно някъде лети,

а празно е без нея вкъщи...

 

Пък птички на дървото пеят -

Дали обаче точно те

с невинност, като на дете,

над мъките ми не се смеят?

 

Почти млъкнаха. Може би от срам -

прочели, че ги хванах във издънка...

Но не, отново песента им звънка

напомня ми, че аз съм тук, а те пък там.

 

Е, няма как да стане! Търся рими,

които крият се отлично днес от мен...

Какво пък - ех, че е прекрасен, слънчев ден -

Дали да не изтупам вън килима?

 

Бе май съм полудял, ще спра до тук!

Ех, жени, на вас да нямаш вяра...

Допушвам вече втората цигара

надушил в себе си... че има изневяра -

Да, явно Музата ми... днеска е при друг...

 

17.09.2015

 

Георги Каменов 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Каменов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Абе не знам, Юри, ама поне тук вече килими нема, най-много докато я чакам, да лъсна паркета 😂😋😂
    Мерсаж с усмивка 🤪
  • Тези дни ще я откриеш, Георги! Сигурен съм! 😀
  • А вече може и на 🥃🥃🥃 да са 😋🤪😋
    Както се казва, надай се пуйете на пияна Муза 😂🥃😂
    Първото си стихче написах в първи клас, когато научих буквичките 😊 А с прахосмукачката имаме невъзможна любов - тя ме гони, я бегааам 😋🤪😋
    Ангелче, Иринче, мерсаж за коментарчетата, сладурани 😋🤪😋
  • Написах първото си стихо, докато чистех с прахосмукачката. Така чеее, на прав път си 😉
    На то си го има и като теория. Спреш ли да го мислиш-идва.
  • Добре, адаш, че е жена, не мъж, че не се знай при второто от къде и как ще дойде изненадата 😂😋😂
    А за идеите, много е прав Пратчет!
    Благодарско и на теб 😋😂😋

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...