5.06.2020 г., 7:52

Къде е палавата моя Муза

831 0 16

 

Цигара пуша на терасата

и търся вдъхновение.

Потънал съм във миг безвремие

и чакам в себе си нагласата...

 

Но Музата нехае и се мръщи,

не иска да ме посети,

навярно някъде лети,

а празно е без нея вкъщи...

 

Пък птички на дървото пеят -

Дали обаче точно те

с невинност, като на дете,

над мъките ми не се смеят?

 

Почти млъкнаха. Може би от срам -

прочели, че ги хванах във издънка...

Но не, отново песента им звънка

напомня ми, че аз съм тук, а те пък там.

 

Е, няма как да стане! Търся рими,

които крият се отлично днес от мен...

Какво пък - ех, че е прекрасен, слънчев ден -

Дали да не изтупам вън килима?

 

Бе май съм полудял, ще спра до тук!

Ех, жени, на вас да нямаш вяра...

Допушвам вече втората цигара

надушил в себе си... че има изневяра -

Да, явно Музата ми... днеска е при друг...

 

17.09.2015

 

Георги Каменов 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абе не знам, Юри, ама поне тук вече килими нема, най-много докато я чакам, да лъсна паркета 😂😋😂
    Мерсаж с усмивка 🤪
  • Тези дни ще я откриеш, Георги! Сигурен съм! 😀
  • А вече може и на 🥃🥃🥃 да са 😋🤪😋
    Както се казва, надай се пуйете на пияна Муза 😂🥃😂
    Първото си стихче написах в първи клас, когато научих буквичките 😊 А с прахосмукачката имаме невъзможна любов - тя ме гони, я бегааам 😋🤪😋
    Ангелче, Иринче, мерсаж за коментарчетата, сладурани 😋🤪😋
  • Написах първото си стихо, докато чистех с прахосмукачката. Така чеее, на прав път си 😉
    На то си го има и като теория. Спреш ли да го мислиш-идва.
  • Добре, адаш, че е жена, не мъж, че не се знай при второто от къде и как ще дойде изненадата 😂😋😂
    А за идеите, много е прав Пратчет!
    Благодарско и на теб 😋😂😋

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...