Къде единствено целуваш ти
Целува ме,
а топлината му е нежност.
Лениво кожата ми се отдава
на ласките невидими, с небрежност
отпускам се и бавно се протягам.
Усещам го,
как зачервява ме от постоянство.
Разлива ми горещина по вените.
Обръщам се, предавам се в пиянство.
Умът ми е приспан, сънува тебе.
Целува ме.
И неговата власт така обичам.
Докосва ме навсякъде с лъчи.
Но и за слънцето дори остава скрито
къде единствено целуваш ти.
30.10.2015
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Тошкова Todos los derechos reservados
