nadia.nanito (Надежда Тошкова) nadia.nanito (Надежда Тошкова)
39 488
Jan 21, 2017, 1:57 PM

Къде единствено целуваш ти

  Poetry » Love
553 3 4

Целува ме, 
а топлината му е нежност. 
Лениво кожата ми се отдава 
на ласките невидими, с небрежност
отпускам се и бавно се протягам.

 

Усещам го, 
как зачервява ме от постоянство. 
Разлива ми горещина по вените. 
Обръщам се, предавам се в пиянство. 
Умът ми е приспан, сънува тебе.

 

Целува ме.
И неговата власт така обичам. 
Докосва ме навсякъде с лъчи. 
Но и за слънцето дори остава скрито 
къде единствено целуваш ти.

 

 

30.10.2015

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0