20 ago 2016, 19:18

Къде изчезна

  Poesía
599 1 0

 Къде отиде, пак изчезна,
не успях да взема нищичко от теб,
така останах да се чудя,
във този ден дали живях.
Тренирам се, но нямам резултат,
надбягваш ме, дръзко, без компромис.
подозирам, че си илюзорна зрителна измама,
събудя ли се, вече си отминал.

Заблуда е, че времето е мое,
усещам, как не ми принадлежи,
откраднато, на други зачислено,
няма да се върне в моите графи.
Колкото и да се сърдя,
загубата е неизбежен факт,
сплитам мрежи, залагам му капани,
но се изплъзва, хитрия беглец.

Отчаяно ще пробвам номер,
ще се маскирам на ленив хлапак,
ще седна покрай пътя, и ще прося,
за трохички свободни часове.
Знам, че то ще ме разконспирира,
не мога времето да заблудя,
пак препускам нервно, да го гоня,
и няма да го хвана, то е ясно,
а и няма къде да го държа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...