20 ago 2016, 19:18

Къде изчезна

  Poesía
602 1 0

 Къде отиде, пак изчезна,
не успях да взема нищичко от теб,
така останах да се чудя,
във този ден дали живях.
Тренирам се, но нямам резултат,
надбягваш ме, дръзко, без компромис.
подозирам, че си илюзорна зрителна измама,
събудя ли се, вече си отминал.

Заблуда е, че времето е мое,
усещам, как не ми принадлежи,
откраднато, на други зачислено,
няма да се върне в моите графи.
Колкото и да се сърдя,
загубата е неизбежен факт,
сплитам мрежи, залагам му капани,
но се изплъзва, хитрия беглец.

Отчаяно ще пробвам номер,
ще се маскирам на ленив хлапак,
ще седна покрай пътя, и ще прося,
за трохички свободни часове.
Знам, че то ще ме разконспирира,
не мога времето да заблудя,
пак препускам нервно, да го гоня,
и няма да го хвана, то е ясно,
а и няма къде да го държа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...