20 авг. 2016 г., 19:18

Къде изчезна

603 1 0

 Къде отиде, пак изчезна,
не успях да взема нищичко от теб,
така останах да се чудя,
във този ден дали живях.
Тренирам се, но нямам резултат,
надбягваш ме, дръзко, без компромис.
подозирам, че си илюзорна зрителна измама,
събудя ли се, вече си отминал.

Заблуда е, че времето е мое,
усещам, как не ми принадлежи,
откраднато, на други зачислено,
няма да се върне в моите графи.
Колкото и да се сърдя,
загубата е неизбежен факт,
сплитам мрежи, залагам му капани,
но се изплъзва, хитрия беглец.

Отчаяно ще пробвам номер,
ще се маскирам на ленив хлапак,
ще седна покрай пътя, и ще прося,
за трохички свободни часове.
Знам, че то ще ме разконспирира,
не мога времето да заблудя,
пак препускам нервно, да го гоня,
и няма да го хвана, то е ясно,
а и няма къде да го държа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Misteria Vechna Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...