18 may 2008, 19:55

Къде изчезнаха усмивките ви?!

  Poesía
858 0 0

Има хора груби,
арогантни и надменни.
Има хора лицемери.
Гледаш ги с усмивка
и щастие им вливаш
в душите празни,
а те смучат те тъй жадно,
неохотно, по погрешка
и плащат ти с
сълзи за твоя сметка.
Всеки ти се мръщи и криви,
недоволства, нещо му тежи
и убива в теб живеца,
бавно заразява те с отрова,
и с венеца кървав
на нещастие те овенчава.
Kъде изчезнаха
усмивките ви, хора?
В къщи ли ги забравяте
или в себе си ги затваряте?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...