18.05.2008 г., 19:55 ч.

Къде изчезнаха усмивките ви?! 

  Поезия
4.0 / 1
697 0 0
Има хора груби,
арогантни и надменни.
Има хора лицемери.
Гледаш ги с усмивка
и щастие им вливаш
в душите празни,
а те смучат те тъй жадно,
неохотно, по погрешка
и плащат ти с
сълзи за твоя сметка.
Всеки ти се мръщи и криви,
недоволства, нещо му тежи ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Георгиева Всички права запазени

Предложения
  • Събудих се с мъждукащо прозрение – пристрастия изпитвам. Непростимо е! Проблесна закъсняло просветле...
  • Случайно, или пък по нечий знак, преплете пътищата ни съдбата. Объркана и наскърбена бях от хорска з...
  • Прегръщах фъртуни, проправях пъртина, разпалвах огньове с огниво сърце, приятел да сгрея, през пресп...

Още произведения »