Има хора груби,
арогантни и надменни.
Има хора лицемери.
Гледаш ги с усмивка
и щастие им вливаш
в душите празни,
а те смучат те тъй жадно,
неохотно, по погрешка
и плащат ти с
сълзи за твоя сметка.
Всеки ти се мръщи и криви,
недоволства, нещо му тежи
и убива в теб живеца,
бавно заразява те с отрова,
и с венеца кървав
на нещастие те овенчава.
Kъде изчезнаха
усмивките ви, хора?
В къщи ли ги забравяте
или в себе си ги затваряте?!