May 18, 2008, 7:55 PM

Къде изчезнаха усмивките ви?!

  Poetry
855 0 0

Има хора груби,
арогантни и надменни.
Има хора лицемери.
Гледаш ги с усмивка
и щастие им вливаш
в душите празни,
а те смучат те тъй жадно,
неохотно, по погрешка
и плащат ти с
сълзи за твоя сметка.
Всеки ти се мръщи и криви,
недоволства, нещо му тежи
и убива в теб живеца,
бавно заразява те с отрова,
и с венеца кървав
на нещастие те овенчава.
Kъде изчезнаха
усмивките ви, хора?
В къщи ли ги забравяте
или в себе си ги затваряте?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...