7 ene 2024, 10:30  

Къде ли спиш

  Poesía » Otra
875 7 8

Уважение... как хубаво звучиш...
Но стара дреха вече си във гардероба.
Сменихме те - самичко виж, 
дрипите по нас от злоба. 

 

Уважение... къде ли спиш? 
И кой ли вечер тебе те завива?
Думите си все пестиш. 
Отрова черна само ни залива. 

 

Уважение... защо мълчиш? 
И ние ли така те приковахме?
Пак си тъжно и кървиш. 
След тебе... просто се изсмяхме. 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Въпреки различията ни ми се ще малко повече да се уважаваме. Но това са само мечти... Благодаря на всички и хубава седмица ви желая.
  • Хубаво стихотворение
  • Въпроси, които изискват уважение... Харесах.
  • Интересното е, че уважението към заобикалящия ни свят се базира на себепрезрението ни.
    Пораждаш парадоксални мисли посредством стиха си, Виолета. Поздравление!
  • Пете, Тонка, благодаря ви, момичета и за подкрепата и за уважението.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...