Уважение... как хубаво звучиш...
Но стара дреха вече си във гардероба.
Сменихме те - самичко виж,
дрипите по нас от злоба.
Уважение... къде ли спиш?
И кой ли вечер тебе те завива?
Думите си все пестиш.
Отрова черна само ни залива.
Уважение... защо мълчиш?
И ние ли така те приковахме?
Пак си тъжно и кървиш.
След тебе... просто се изсмяхме.