Jan 7, 2024, 10:30 AM  

Къде ли спиш

  Poetry » Other
871 7 8

Уважение... как хубаво звучиш...
Но стара дреха вече си във гардероба.
Сменихме те - самичко виж, 
дрипите по нас от злоба. 

 

Уважение... къде ли спиш? 
И кой ли вечер тебе те завива?
Думите си все пестиш. 
Отрова черна само ни залива. 

 

Уважение... защо мълчиш? 
И ние ли така те приковахме?
Пак си тъжно и кървиш. 
След тебе... просто се изсмяхме. 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Въпреки различията ни ми се ще малко повече да се уважаваме. Но това са само мечти... Благодаря на всички и хубава седмица ви желая.
  • Хубаво стихотворение
  • Въпроси, които изискват уважение... Харесах.
  • Интересното е, че уважението към заобикалящия ни свят се базира на себепрезрението ни.
    Пораждаш парадоксални мисли посредством стиха си, Виолета. Поздравление!
  • Пете, Тонка, благодаря ви, момичета и за подкрепата и за уважението.

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...