Jan 7, 2024, 10:30 AM  

Къде ли спиш

  Poetry » Other
866 7 8

Уважение... как хубаво звучиш...
Но стара дреха вече си във гардероба.
Сменихме те - самичко виж, 
дрипите по нас от злоба. 

 

Уважение... къде ли спиш? 
И кой ли вечер тебе те завива?
Думите си все пестиш. 
Отрова черна само ни залива. 

 

Уважение... защо мълчиш? 
И ние ли така те приковахме?
Пак си тъжно и кървиш. 
След тебе... просто се изсмяхме. 
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета All rights reserved.

Comments

Comments

  • Въпреки различията ни ми се ще малко повече да се уважаваме. Но това са само мечти... Благодаря на всички и хубава седмица ви желая.
  • Хубаво стихотворение
  • Въпроси, които изискват уважение... Харесах.
  • Интересното е, че уважението към заобикалящия ни свят се базира на себепрезрението ни.
    Пораждаш парадоксални мисли посредством стиха си, Виолета. Поздравление!
  • Пете, Тонка, благодаря ви, момичета и за подкрепата и за уважението.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...