7 янв. 2024 г., 10:30  

Къде ли спиш

873 7 8

Уважение... как хубаво звучиш...
Но стара дреха вече си във гардероба.
Сменихме те - самичко виж, 
дрипите по нас от злоба. 

 

Уважение... къде ли спиш? 
И кой ли вечер тебе те завива?
Думите си все пестиш. 
Отрова черна само ни залива. 

 

Уважение... защо мълчиш? 
И ние ли така те приковахме?
Пак си тъжно и кървиш. 
След тебе... просто се изсмяхме. 
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Въпреки различията ни ми се ще малко повече да се уважаваме. Но това са само мечти... Благодаря на всички и хубава седмица ви желая.
  • Хубаво стихотворение
  • Въпроси, които изискват уважение... Харесах.
  • Интересното е, че уважението към заобикалящия ни свят се базира на себепрезрението ни.
    Пораждаш парадоксални мисли посредством стиха си, Виолета. Поздравление!
  • Пете, Тонка, благодаря ви, момичета и за подкрепата и за уважението.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...