20 nov 2014, 16:18

Къде ми е детството?

  Poesía
1.1K 0 7

 

Детството ми тихо, по терлици,

дебне зад един дувар.

Чух чирикане на птици

в ореха ни стар.

 

Къщите - като старици,

клекнали под летен пек.

Грозде в зрелите лозници,

въздухът-кристално лек.

 

В клоните, като жълтици,

ябълки, наляни с мед.

Лястовици - в броеници,

калдъръмчета до всеки плет.

 

Сладко ромони, тече реката,

камъните - в мъх и плесен...

Нейде тук остана, във водата,

детството ми като песен.


Радост Даскалова

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...