Детството ми тихо, по терлици,
дебне зад един дувар.
Чух чирикане на птици
в ореха ни стар.
Къщите - като старици,
клекнали под летен пек.
Грозде в зрелите лозници,
въздухът-кристално лек.
В клоните, като жълтици,
ябълки, наляни с мед.
Лястовици - в броеници,
калдъръмчета до всеки плет.
Сладко ромони, тече реката,
камъните - в мъх и плесен...
Нейде тук остана, във водата,
детството ми като песен.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Todos los derechos reservados