Nov 20, 2014, 4:18 PM

Къде ми е детството?

  Poetry
1.1K 0 7

 

Детството ми тихо, по терлици,

дебне зад един дувар.

Чух чирикане на птици

в ореха ни стар.

 

Къщите - като старици,

клекнали под летен пек.

Грозде в зрелите лозници,

въздухът-кристално лек.

 

В клоните, като жълтици,

ябълки, наляни с мед.

Лястовици - в броеници,

калдъръмчета до всеки плет.

 

Сладко ромони, тече реката,

камъните - в мъх и плесен...

Нейде тук остана, във водата,

детството ми като песен.


Радост Даскалова

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...