20.11.2014 г., 16:18

Къде ми е детството?

1.1K 0 7

 

Детството ми тихо, по терлици,

дебне зад един дувар.

Чух чирикане на птици

в ореха ни стар.

 

Къщите - като старици,

клекнали под летен пек.

Грозде в зрелите лозници,

въздухът-кристално лек.

 

В клоните, като жълтици,

ябълки, наляни с мед.

Лястовици - в броеници,

калдъръмчета до всеки плет.

 

Сладко ромони, тече реката,

камъните - в мъх и плесен...

Нейде тук остана, във водата,

детството ми като песен.


Радост Даскалова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...