Къде ми е детството
и припомням си детските спомени,
искам към тях да се върна,
към невинните сълзи отронени...
Когато се сърдехме лесно
и толкова лесно прощавахме...
Говорехме наивно и честно
и за всичко лошо забравяхме...
Пред блока до късно играехме
и хрупахме бонбони сладко...
В приказни светове мечтаехме
да се озовем, дори за кратко...
Сега вече няма ги сълзите,
онези - невинно отронени...
Останаха само мечтите
и вечните детски спомени!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Десислава Todos los derechos reservados

