19.09.2008 г., 11:20

Къде ми е детството

Поезия

1K 0 8

Когато назад се обърна
и припомням си детските спомени,
искам към тях да се върна,
към невинните сълзи отронени...

Когато се сърдехме лесно
и толкова лесно прощавахме...
Говорехме наивно и честно
и за всичко лошо забравяхме...

Пред блока до късно играехме
и хрупахме бонбони сладко...
В приказни светове мечтаехме
да се озовем, дори за кратко...

Сега вече няма ги сълзите,
онези - невинно отронени...
Останаха само мечтите
и вечните детски спомени!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

moom (Момчил МАГ)

Наивни и чисти мигове...ех...детство мое...

2009-11-06T19:20:25+02:00
malaiskatigrica (Ивалина Трайкова)

Ееех, всеки копнее по детството...И аз като бях на твоята възраст, много трудно преживях факта, че вече съм порастнала...

2008-09-23T11:22:38+03:00
mini_izku6enie (Десислава)

Е в моя стих все още е рано да се говори за първата любов въпреки че за нея може да се пише много

2008-09-21T18:54:20+03:00
Tin-Tin (Тина)

Спомних си и "първата любов", когато най-романтичното беше да се гоним...

2008-09-20T23:55:28+03:00
mini_izku6enie (Десислава)

Христина - благодаря
Ранения пътник - прав си - детство още има но няма да е като преди
Магдалена - и на теб благодаря

2008-09-20T23:53:52+03:00