19.09.2008 г., 11:20 ч.

Къде ми е детството 

  Поезия
682 0 8
Когато назад се обърна
и припомням си детските спомени,
искам към тях да се върна,
към невинните сълзи отронени...

Когато се сърдехме лесно
и толкова лесно прощавахме...
Говорехме наивно и честно
и за всичко лошо забравяхме...

Пред блока до късно играехме
и хрупахме бонбони сладко...
В приказни светове мечтаехме
да се озовем, дори за кратко...

Сега вече няма ги сълзите,
онези - невинно отронени...
Останаха само мечтите
и вечните детски спомени!

© Десислава Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Наивни и чисти мигове...ех...детство мое...
  • Ееех, всеки копнее по детството...И аз като бях на твоята възраст, много трудно преживях факта, че вече съм порастнала...
  • Е в моя стих все още е рано да се говори за първата любов въпреки че за нея може да се пише много
  • Спомних си и "първата любов", когато най-романтичното беше да се гоним...
  • Христина - благодаря
    Ранения пътник - прав си - детство още има но няма да е като преди
    Магдалена - и на теб благодаря
  • Прекрасно е детството -всеопрощаваща,бързозабравящо ,весело ,сладотстно ...най-вече радостно...
    Помни го ...
    Прекрасен стих
  • И аз това се питам в последно време...
    Но както всичко вълшебно, този свят потъпка и ТОВА !
    Онези години...
    Хубави стихове. Като гледам, при теб, обаче детството още го има:}
    Радвай му се пълноценно.
    Поздрави...
  • Върна ме назад! Много е хубаво стихчето! Браво!!!
Предложения
: ??:??