29 oct 2011, 18:18

Къде се роди ти, любов?

1.1K 0 1

В твоето утро - далечно и красиво,

очаквах един лъч от надежда аз.

Ей, ти, любов - де е твоето слънце изгряло,

в ледовете на сърцето пустинен стана моят глас.


Небе ли беше за мене ти,

нощ ли, звезда ли?

Камбанен звън, в храм без свещи,

или в тишината шепот от тъга?


Илюзия ли си, блян ли,

на колко километри си ти от мен?

Виждам те, в тревица ти капчица роса си,

признак за тежкия без любов човешки ден.


Вселена една е, аз го зная,

да - и друг живот няма!

Сякаш не си реалност, но в чувства теб вечно те има,

ей, ти - моя мъничка и земна любов,

кажи къде и защо си се родила?

 

Милан Милев

29.10.2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милан Милев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...