Къде се роди ти, любов?
В твоето утро - далечно и красиво,
очаквах един лъч от надежда аз.
Ей, ти, любов - де е твоето слънце изгряло,
в ледовете на сърцето пустинен стана моят глас.
Небе ли беше за мене ти,
нощ ли, звезда ли?
Камбанен звън, в храм без свещи,
или в тишината шепот от тъга?
Илюзия ли си, блян ли,
на колко километри си ти от мен?
Виждам те, в тревица ти капчица роса си,
признак за тежкия без любов човешки ден.
Вселена една е, аз го зная,
да - и друг живот няма!
Сякаш не си реалност, но в чувства теб вечно те има,
ей, ти - моя мъничка и земна любов,
кажи къде и защо си се родила?
Милан Милев
29.10.2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милан Милев Всички права запазени
