Oct 29, 2011, 6:18 PM

Къде се роди ти, любов?

  Poetry » Love
1.1K 0 1

В твоето утро - далечно и красиво,

очаквах един лъч от надежда аз.

Ей, ти, любов - де е твоето слънце изгряло,

в ледовете на сърцето пустинен стана моят глас.


Небе ли беше за мене ти,

нощ ли, звезда ли?

Камбанен звън, в храм без свещи,

или в тишината шепот от тъга?


Илюзия ли си, блян ли,

на колко километри си ти от мен?

Виждам те, в тревица ти капчица роса си,

признак за тежкия без любов човешки ден.


Вселена една е, аз го зная,

да - и друг живот няма!

Сякаш не си реалност, но в чувства теб вечно те има,

ей, ти - моя мъничка и земна любов,

кажи къде и защо си се родила?

 

Милан Милев

29.10.2011

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милан Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....