5 jun 2019, 9:21  

Къде изчезна усмивката?

686 2 11

Погледнах първо огледалото,

а то напукало се цялото.

Надникнах после зад вратата,

но там прикрила беше се душата.

Отворих после чекмеджето - 

лежеше свито там сърцето.

 

Открехнах лекичко прозореца,

надзърнах аз на улицата пуста,

а там във локва кална,

оставена на произвола на съдбата,

опърпана и малко крива,

Усмивката помаха ми с ръката.

 

Страхът отдавна скрил се бе зад ъгъла,

прикрил следите си от злополуката!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© SMooth Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Хареса ми, SMooth! Поздравления!
  • Благодаря
  • Добре описана реалност! А усмивката ни е толкова необходима, за всяка една ситуация! Поздравления!
  • Просто не е дошъл още някой приятел да ѝ подаде ръка

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....