5 jun 2019, 9:21  

Къде изчезна усмивката?

687 2 11

Погледнах първо огледалото,

а то напукало се цялото.

Надникнах после зад вратата,

но там прикрила беше се душата.

Отворих после чекмеджето - 

лежеше свито там сърцето.

 

Открехнах лекичко прозореца,

надзърнах аз на улицата пуста,

а там във локва кална,

оставена на произвола на съдбата,

опърпана и малко крива,

Усмивката помаха ми с ръката.

 

Страхът отдавна скрил се бе зад ъгъла,

прикрил следите си от злополуката!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© SMooth Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Хареса ми, SMooth! Поздравления!
  • Благодаря
  • Добре описана реалност! А усмивката ни е толкова необходима, за всяка една ситуация! Поздравления!
  • Просто не е дошъл още някой приятел да ѝ подаде ръка

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...