5.06.2019 г., 9:21  

Къде изчезна усмивката?

682 2 11

Погледнах първо огледалото,

а то напукало се цялото.

Надникнах после зад вратата,

но там прикрила беше се душата.

Отворих после чекмеджето - 

лежеше свито там сърцето.

 

Открехнах лекичко прозореца,

надзърнах аз на улицата пуста,

а там във локва кална,

оставена на произвола на съдбата,

опърпана и малко крива,

Усмивката помаха ми с ръката.

 

Страхът отдавна скрил се бе зад ъгъла,

прикрил следите си от злополуката!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© SMooth Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!
  • Хареса ми, SMooth! Поздравления!
  • Благодаря
  • Добре описана реалност! А усмивката ни е толкова необходима, за всяка една ситуация! Поздравления!
  • Просто не е дошъл още някой приятел да ѝ подаде ръка

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...