Къде изчезна усмивката?
Погледнах първо огледалото,
а то напукало се цялото.
Надникнах после зад вратата,
но там прикрила беше се душата.
Отворих после чекмеджето -
лежеше свито там сърцето.
Открехнах лекичко прозореца,
надзърнах аз на улицата пуста,
а там във локва кална,
оставена на произвола на съдбата,
опърпана и малко крива,
Усмивката помаха ми с ръката.
Страхът отдавна скрил се бе зад ъгъла,
прикрил следите си от злополуката!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© SMooth Всички права запазени
