Къде изчезна усмивката?
Погледнах първо огледалото,
а то напукало се цялото.
Надникнах после зад вратата,
но там прикрила беше се душата.
Отворих после чекмеджето -
лежеше свито там сърцето.
Открехнах лекичко прозореца,
надзърнах аз на улицата пуста,
а там във локва кална,
оставена на произвола на съдбата,
опърпана и малко крива,
Усмивката помаха ми с ръката.
Страхът отдавна скрил се бе зад ъгъла,
прикрил следите си от злополуката!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© SMooth Все права защищены
