Погледнах първо огледалото,
а то напукало се цялото.
Надникнах после зад вратата,
но там прикрила беше се душата.
Отворих после чекмеджето -
лежеше свито там сърцето.
Открехнах лекичко прозореца,
надзърнах аз на улицата пуста,
а там във локва кална,
оставена на произвола на съдбата,
опърпана и малко крива,
Усмивката помаха ми с ръката.
Страхът отдавна скрил се бе зад ъгъла,
прикрил следите си от злополуката!
© SMooth All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
