Погледнах първо огледалото,
а то напукало се цялото.
Надникнах после зад вратата,
но там прикрила беше се душата.
Отворих после чекмеджето -
лежеше свито там сърцето.
Открехнах лекичко прозореца,
надзърнах аз на улицата пуста,
а там във локва кална,
оставена на произвола на съдбата,
опърпана и малко крива,
Усмивката помаха ми с ръката.
Страхът отдавна скрил се бе зад ъгъла,
прикрил следите си от злополуката!
© SMooth All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
