9 sept 2007, 14:46

Къде си!?

  Poesía
1.1K 0 13
на един мечтател...


Колко пъти обръщах Земята
по оста на стремежа към теб.
Край соленото езеро "Няма те",
по вселенски самотен адепт,
си задавах въпроса: "Кои сме!?"
И дали от ядрото на атом
ни е пръснал големият взрив
две полвини живот на Земята.
И дали свободата без теб
е невидима клетка от липси.
Тишината - от пясък въже
като примка на светлите мисли.
Колко пъти се будех със вик
и вселената цялата екна...

Още скитам из нея. И ти?
Дълъг път е въпросът:
 "Къде си!?..."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...