на един мечтател...
Колко пъти обръщах Земята
по оста на стремежа към теб.
Край соленото езеро "Няма те",
по вселенски самотен адепт,
си задавах въпроса: "Кои сме!?"
И дали от ядрото на атом
ни е пръснал големият взрив
две полвини живот на Земята.
И дали свободата без теб
е невидима клетка от липси.
Тишината - от пясък въже ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse