9 sept 2007, 14:46

Къде си!?

  Poesía
1.1K 0 13
на един мечтател...


Колко пъти обръщах Земята
по оста на стремежа към теб.
Край соленото езеро "Няма те",
по вселенски самотен адепт,
си задавах въпроса: "Кои сме!?"
И дали от ядрото на атом
ни е пръснал големият взрив
две полвини живот на Земята.
И дали свободата без теб
е невидима клетка от липси.
Тишината - от пясък въже
като примка на светлите мисли.
Колко пъти се будех със вик
и вселената цялата екна...

Още скитам из нея. И ти?
Дълъг път е въпросът:
 "Къде си!?..."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бистра Малинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...